Абстрактни картини

• 

  

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Абстрактни картини

     Неизобразителното или необективното изкуство не е откритие на ХХ век. Разнообразие от култури и религии, като ислямската, а също и еврейската, поставят през вековете свойте изисквания за привлекателни и нефигуративни изображения и картини.

 

     Днес под абстрактно изкуство обикновено се разбира изкуство, което не илюстрира неща и предмети от естествения свят, а използва форми и цветови съчетания чрез неизобразителни или субективни средства.

 

     Според експертите по изкуство, в най-чистия си вид в западното изкуство, абстрактното изкуство е това, което е без определена тема, такова, което не се отнася до нещо конкретно. Този вид декоративно изкуство, без метафорично изобразяване, се осъществява днес в много арт направления .

 

     Модерното абстрактно движение в скулптурата, както и в картините се появява в Европа, както и в САЩ и Канада между 1910 и 1920 г. Обикновено се използват 2 техники за създаване на различни абстрактни дизайни: картини, които са „абстрахирани“ от природата до степен, при която те вече не отразяват традиционната реалност, а също и необективните, или „чистите“ форми на изкуството, които не споделят никакъв вид конкретика.

 

     Допълнителна тенденция е да се прави разлика между абстрактно изкуство, което е геометрично, като работата на Пиет Мондриан, и  абстрактно изкуство, което е свръх флуидно, като например в произведенията на Василий Кандински.

Веднъж Кандински заявява, че „от всички изкуства абстрактната живопис е една от най-трудните. Това изисква да разбирате кое създава привличането, да имате тънък усет към имагинерното и към цветовите нюанси, и да сте истински поет. Това последно е жизненоважно. „

 

     Абстрактното изкуство започва от авангардните движения от края на 19 век – импресионизмът, неоимпресионизмът, както и пост-импресионизмът. Картините  от този период обезсилват идеята на оригиналната тема, но затова пък започват да подчертават самия иновативен процес на рисуване. Процесът е всеобхватен във всички направления и изкуства.

 

     Като музикантите в Европа в началото на ХХ век тотално излизат от стандартните традиционни насоки и препоръки, с които преди са се съобразявали, така и абстрактните картини в крайна сметка отразява разширяването на вариациите на художествените форми и изразителните похвати. С различни абстрактни течения, като синхронизъм, а също и орфизъм, абстрактното изкуство, подчертава цвета над формата и усещанията над разума.

 

     Живописната техника на американския абстрактен експресионист Джаксън Поллок, който разплисква, нахвърля, маже и разпръсква боя върху платното, е прекрасен пример за фокусиране и подчертаване на  самия творчески процес, както и на изразните средства при създаването на картини.